Злоупотреба с деца и малтретиране: как да се диагностицира, как да се намеси

Злоупотребата с деца и малтретирането може да изисква съгласувана намеса на съдебните органи, обществената сигурност, социалните служби и здравните заведения

Злоупотребата и малтретирането са всички форми на физическо и емоционално насилие, сексуално насилие, пренебрегване, небрежност или търговска или друга експлоатация, които водят до действителна или потенциална вреда на здравето, оцеляването, развитието или достойнството на детето в рамките на връзка, характеризираща се с отговорност, доверие или сила (КОЙ).

ПРОФЕСИОНАЛИ ЗА ДЕТСКИ ГРИЖИ В МРЕЖА: ПОСЕТЕТЕ СТЕНДА ЗА МЕДИЦИЛДИ НА АВАРИЙНО ЕКСПО

Какво е насилие и малтретиране на деца?

Малтретирането е сериозна промяна в отношенията между възрастен и дете с понякога фини характеристики, чиито последици не винаги са лесни за диагностициране.

Когато малтретирането се извършва в дома, то е част от ранно нарушена връзка с фигурите на привързаността (което само по себе си представлява травма в отношенията на доверие и сигурност), създавайки у детето трудности при контролирането на стреса и в психичните механизми, които регулират поведението и емоциите.

Малтретирането може да се случи чрез изолирано, сериозно, екстремно събитие, което надделява върху способността на детето да се съпротивлява, или чрез повтарящи се събития или продължителни състояния (като пренебрегване), което води до истинска промяна в развитието, причинена от травмата, на която е подложено детето.

Какви са последиците от насилието и малтретирането на деца?

Изследванията показват, че травмата предизвиква невробиологични промени, т.е. във функционирането на мозъка.

Алармената система на мозъка, която функционира като вид „сигнал за дим“, продължава да се активира и да сигнализира на мозъка: „опасност, бягство“.

В същото време други мозъчни системи, които нормално функционират като „контролна кула“ (т.е. обработка на информация), се дезактивират, със загубата на способността за регулиране на емоциите, самосъзнанието, съпричастността и нагласата към другите.

Последствията са тясно свързани с възрастта, в която проблемът започва да се появява, качеството и честотата на малтретирането или малтретирането, както и наличието или липсата на защитни фактори.

Като цяло се наблюдава влошаване на социалните взаимоотношения, което понякога води до инхибиране и социално отдръпване, много ниско самочувствие, ниско самочувствие и непрекъснато обезценяване на собствените действия и мисли, като „не съм способен“.

Краткосрочните последици могат да бъдат:

  • Специфични страхове, т.е. предизвикани от специфични стимули като определено място, определен обект, определено животно, определена ситуация;
  • Свръх бдителност;
  • Загуба на интерес;
  • Нарушения на съня
  • Регресия в поведението или контрола на сфинктера;
  • Намаляване или излишък на апетит;
  • Компулсивно поведение като люлеене, ходене напред-назад, триене или блъскане на предмети;
  • Бързи промени в настроението с неуправляеми пристъпи на плач, раздразнителност и изразена хиперактивност, нарушено функциониране в училище, социално оттегляне, поведенчески разстройства, психосоматични разстройства (коремна болка, главоболие, астматични кризи), както и посттравматично стресово разстройство.

Дългосрочните последици могат да бъдат

  • Развитие на представа за себе си и чувство за собствена стойност, междуличностна сфера;
  • Тревожни разстройства;
  • Разстройство на сексуалното поведение;
  • Хранителни разстройства;
  • Злоупотребата с наркотични вещества;
  • Личностни разстройства, психози, суицидни мисли.

Как се диагностицира насилието и малтретирането на деца?

Диагнозата включва невропсихиатричен преглед и психологическо изследване за разбиране на развитието и психопатологичния профил на детето. За диагностициране се използват стандартизирани психологически тестове.

Планирани са клинични интервюта и интервю с родители и деца и юноши, както и семейна сесия за оценка на семейните отношения.

В случай на по-малки деца се планират сесии за наблюдение на играта, за да се оцени способността на детето да се забавлява спонтанно във взаимоотношения и да изпитва емоции.

Има също така разпоредба за педиатрична, радиологична и гинекологична мулти-специалистична консултация, ако се открият лезии или клинични индикации.

Как се лекува?

Планът за лечение трябва да бъде изготвен от специализиран екип въз основа на психологическия профил на детето и ресурсите на семейството.

Интервенции, посочени от международни насоки:

  • Индивидуални и интегрирани психотерапевтични интервенции с родители/възрастни референтни фигури и за възстановяване на връзките на доверие;
  • Фармакологична интервенция въз основа на клинични характеристики и тежест.

Каква е прогнозата в случай на насилие или малтретиране на деца?

„Няма рана, която да не може да бъде излекувана“.

Състоянието на злоупотреба не е осъждане за индивида, а рисков фактор в рамките на неговия или нейния път на развитие, който също се състои от индивидуални защитни фактори (генетични, невробиологични, когнитивни, емоционални) и ресурсите на заобикалящата среда.

Прочетете още:

Столичната полиция стартира видео кампания за повишаване на осведомеността за домашното насилие

Световният ден на жената трябва да се сблъска с някаква тревожна реалност. На първо място, сексуалното насилие в тихоокеанските региони

Източник:

Дете Исус

Може да харесате също и