Оценка на болката: кои параметри и скали да се използват при спасяване и лечение на пациент

Болка: Спасителите и полагащите грижи трябва да оценят причината, тежестта и естеството на болката, както и нейното въздействие върху дейностите, настроението, познанието и съня

Оценката на причината за острата болка (напр. болка в гърба, болка в гърдите) е различна от тази на хроничната болка.

Историята трябва да включва следната информация за болката:

  • Качество (напр. парене, болка, подобна на спазми, болезненост, дълбока, повърхностна, пронизваща, пронизваща болка)
  • Суровост
  • Локализация
  • облъчване
  • Продължителност
  • Времеви характеристики (включително вид и степен на флуктуация и честота на ремисия)
  • Задействащи и облекчаващи фактори

Нивото на функция на пациента трябва да се определи, като се фокусира върху ежедневните дейности (напр. обличане, къпане) и работа, професионални дейности и междуличностни отношения (включително сексуална активност).

Възприятието за болка от пациента може да бъде по-значимо от вътрешните физиологични процеси на заболяването

Трябва да се анализира какво означава това за пациента, като се обърне голямо внимание на психологическите проблеми, депресията и тревожността.

Оплакването от болка е по-социално прието от оплакването от тревожност или депресия и подходящата терапия често зависи от разделянето на тези различни възприятия.

Болката и страданието също трябва да се разграничават, особено при онкоболния; страданието може да се дължи както на действителна болка, така и на загуба на функция и страх от неизбежна смърт.

Освен това трябва да се определи колко вторична печалба (външни обстоятелства, случайни ползи от заболяване, напр. дни по болест или обезщетение) може да допринесе за свързаното увреждане.

Положителна лична или семейна анамнеза за формуляра често може да бъде полезна за изясняване на условния проблем.

Трябва да се обмисли дали членовете на семейството са склонни да продължават хроничната форма (напр. чрез непрекъснато разпитване за здравето на пациента).

Пациентите, а понякога и членовете на семейството и лицата, които се грижат за тях, трябва да бъдат разпитвани относно употребата, ефикасността и нежеланите ефекти на рецептите, лекарствата без рецепта и други лечения, както и употребата на алкохол или развлекателни или незаконни наркотици.

Интензивност на болката

Интензивността на болката трябва да се оцени преди и след потенциално болезнени интервенции.

При пациенти, които могат да говорят, самооценката е златен стандарт, докато външни признаци на болка или беда (напр. плач, гримаса, трептене на тялото) са второстепенни.

За пациенти, които имат затруднения в общуването и за малки деца, невербалните (поведенчески, а понякога и физиологични) индикатори могат да станат основен източник на информация.

Официалните измервания включват

  • Скали за вербална категория (напр. лека, умерена, тежка)
  • Числови скали
  • Визуална аналогова скала

За цифровата скала пациентите са помолени да присвоят оценка от 0 до 10 на тяхната болка (0 = без болка; 10 = „най-лошата болка някога“).

За визуалната аналогова скала пациентите трябва да поставят маркировка, представяща степента на тяхната болка на 10 см дълга линия, където лявата страна е маркирана като „без болка“, а дясната страна като „непоносима болка“.

Оценката на болката е разстоянието в милиметри от левия край на линията.

Децата и пациентите с ниско образование или известни проблеми в развитието могат да избират снимки от списък с лица, вариращи от усмихнати до лица, изкривени от болка, или плодове с различен размер, за да изразят своето възприятие за тежестта на болката.

Когато измерва болката, проверяващият трябва да посочи период от време (напр. „средно колко пъти през последната седмица“).

Пациенти с деменция и афазии

Оценката на болката при пациенти с патологии, засягащи когнитивната функция, говора или езика (напр. деменция, афазия) може да бъде трудна.

Наличието на болка се предполага от гримаса на лицето, намръщване или многократно мигане на очите.

Понякога лицето, което придружава пациента, може да съобщи за поведение, което предполага наличието на болка (напр. внезапно социално отдръпване, раздразнителност, гримаса на лицето).

Болката трябва да се има предвид при пациенти, които имат затруднения в общуването и необяснимо променят поведението си.

Много пациенти, които имат затруднения в общуването, могат да общуват смислено, когато се използва подходяща скала за болка.

Например, скалата за функционална болка е валидирана и може да се използва при пациенти в старчески домове, които имат резултати от мини-психично състояние от ≥ 17.

Пациенти, лекувани с невромускулна блокада

Няма налични валидирани инструменти за оценка на болката, когато се използва невромускулна блокада за улесняване на механичната вентилация.

Ако на пациента се даде успокоително, дозата може да се коригира, докато има данни за съзнание.

В такива случаи не са необходими специфични аналгетици.

Ако все пак пациентът е упоен, но продължава да показва признаци на съзнание (напр. мигане, някакво движение на очите в отговор на команда), лечението на болката въз основа на степента на болка, обикновено предизвикана от състоянието (напр. изгаряния, травма), трябва бъде разгледан.

Ако е необходима потенциално болезнена процедура (напр. обръщане на лежащ пациент), трябва да се извърши предварително лечение с избрания аналгетик или анестетик.

Прочетете още:

Emergency Live Още повече...На живо: Изтеглете новото безплатно приложение на вашия вестник за IOS и Android

O.Therapy: Какво представлява, как действа и за какви заболявания е показана

Кислородно-озонова терапия при лечение на фибромиалгия

Хипербарен кислород в процеса на заздравяване на рани

Кислородно-озонова терапия, нова граница в лечението на артроза на колянната става

Лечение на болка с терапия с кислород и озон: малко полезна информация

Източник:

MSD

Може да харесате също и