Назална канюла за кислородна терапия: какво представлява, как се прави, кога да се използва
Назалната канюла е инструмент, използван за подпомагане на дихателната дейност (изкуствена вентилация) по време на кислородна терапия
Кислородната терапия се отнася до прилагането на кислород на пациента за терапевтични цели, като част от терапия в случаи на хронична дихателна недостатъчност (като при хронична обструктивна белодробна болест, хроничен бронхит, астма и някои видове рак) и остра дихателна недостатъчност (като напр. при спешни случаи, травми, шок).
Кога се използва кислородна терапия?
Кислородната терапия като цяло е необходима във всички ситуации, включващи намаляване на нивата на кислород (PaO2) в кръвта.
Назалната канюла е особено подходяща за хронична домашна кислородна терапия, т.е. извършва се в дома на пациента или извън болницата, където се изисква нисък кислороден поток.
Патологиите, при които обикновено се използва, са:
- хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
- хроничен бронхит;
- астма;
- бронхиектазии;
- интерстициална болест;
- напреднала сърдечно-респираторна недостатъчност;
- тумори в напреднал стадий;
- напреднали невродегенеративни заболявания;
- циститна фиброза;
- белодробен емфизем.
Как изглежда назалната канюла?
Носната канюла се състои от две малки тръбички, които се вкарват в носа и се закрепват чрез преминаването им зад ушите и под брадичката, където назалната канюла е свързана с канюла, която от своя страна е свързана с източника на подаване на кислород като резервоар с кислород в газообразна форма (цилиндър).
Канюлата може да варира по дължина, например 5 или 10 метра.
Подобна операция е тази на сондата O2 или O2 тръбата, но с една тръба, която обаче трябва да достигне дълбоко в назофаринкса.
Пациентът, в случай на назална канюла, трябва да диша през носа, а не през устата.
Предимства и недостатъци на назалната канюла
Назалната канюла осигурява нисък поток: 0.5 до 4-5 l/min, но благодарение на нея пациентът може да говори, да яде или да пие и обикновено се чувства комфортно.
Ако краищата, влизащи в ноздрите, са твърде неудобни, те могат да бъдат съкратени с ножица.
Увеличаването на потока с 1 литър кислород в минута през назалните канюли обикновено съответства на въздух за дишане с концентрация на кислород от 24%; добавяне на 2 литра кислород до концентрация от 28% и така нататък, добавяне на 4% за всеки допълнителен литър кислород към концентрацията на околния въздух (което е 21%).
Назална канюла с висок поток
Назалната канюла с голям поток се състои от компресорен блок, смесител, активен овлажнител, отопляем кръг и крайната част – изработена от мек, дебел силикон – която се поставя пред ноздрите на пациента.
Целта е да се доставя овлажнен и топъл кислород с регулируем FiO2 чрез потоци до 60 l/min.
Тази кислородна терапия има предимството да намалява анатомичните мъртви пространства, осигурявайки постоянен и регулируем FiO2, гарантиращ добро овлажняване, но преди всичко дава PEEP ефект (положително налягане при издишване, което набира алвеолите чрез подобряване на обмена).
Често се използва в интензивни или субинтензивни грижи, тъй като е добра алтернатива на неинвазивната вентилация.
Комфортът често не е идеален за пациента, но клиничните резултати са отлични.
Прочетете още:
Кислородно-озонова терапия: за кои патологии е показана?
Хипербарен кислород в процеса на заздравяване на рани
Венозна тромбоза: от симптоми до нови лекарства
Доболничен интравенозен достъп и течна реанимация при тежък сепсис: Кохортно проучване за наблюдение
Какво е интравенозна канюла (IV)? 15-те стъпки от процедурата