Заболявания на вътрешното ухо: синдром или болест на Мениер
Синдромът на Мениер е заболяване на лабиринта, т.е. вътрешното ухо, описано за първи път от парижкия лекар Просперо Мениер през 1861 г. и характеризиращо се с три нарушения: загуба на слуха (хипоакузия), бръмчене (тинитус) и вертиго криза
Характерни симптоми на синдрома на Мениер
Пациентът със синдрома на Мениер, рядко заболяване, което варира значително в хода си, се проявява със слухови нарушения само на едното ухо и тежки световъртежни кризи.
Последните започват внезапно и често са придружени от гадене, повръщане и невъзможност за стоене и ходене, продължават от 20 минути до 6-7 часа и могат да се появят отново по нередовен и непредсказуем начин.
Слуховите нарушения, които характеризират заболяването – загуба на слуха, шум в ушите и усещане за заглушено ухо (пълнота) – варират и се влошават по време на вертиго кризи.
В напреднал стадий вертиго кризите намаляват по честота и интензитет и се заменят с постоянна нестабилност.
Слухът се стабилизира при средна до тежка загуба на всички честоти.
При някои жени симптомите са свързани с хормоналната ситуация, така че те могат да бъдат остри в предменструалната фаза или в началото на менопаузата и да намалеят по интензитет по време на бременност.
Много пациенти със синдром на Мениер страдат от мигренозно главоболие и има връзка между двете заболявания, която може да се прояви в междинна картина, известна като вестибуларна мигрена или мигренозен световъртеж.
В редки случаи синдромът може да засегне и двете уши (двустранен Мениер) и в този случай изглежда, че се дължи на нарушения на имунната система.
Един фактор, който може да има важно влияние, е стресът, както и начинът на живот и диетата.
Причини за синдрома на Мениер
Синдромът на Meniere се дължи на повишено налягане на ендолимфата, течността, съдържаща се в мембранните лабиринтни пространства на вътрешното ухо.
Резултатът е разширяване на тези пространства, известни като ендолимфатичен хидропс.
Факторите, отговорни за тези увеличения на ендолимфното налягане, са много и отчасти неизвестни, като вероятно варират от пациент на пациент.
Диагностика на синдрома на Мениер
Тъй като това е „болест на ниша“, с променливи и непредсказуеми нарушения, от съществено значение за правилната диагноза е първо да се реконструира клиничната история на пациента чрез анамнезата.
Освен щателно събиране на информация за клиничните прояви се извършват аудиометрични и вестибуларни изследвания.
Според международните критерии диагнозата със сигурност на синдрома на Мениер изисква поне едно аудиометрично изследване с едностранна сензоневрална загуба на слуха с ниски и средни честоти.
Ако се смята, че симптомите на синдрома на Мениер могат да бъдат свързани с по-рядка патология като неврином на слуховия нерв, специалистът може да поиска ЯМР с контрастно вещество на понто-мозъчния ъгъл и вътрешния слухов канал.
Лечение и терапии за синдрома на Мениер
При лечението на синдрома на Мениер по време на остри епизоди се използват вестибулосупресори за намаляване на световъртежа, гаденето и повръщането.
За избягване и предотвратяване на световъртежни кризи се препоръчва диета с ниско съдържание на сол, но богата на вода и употребата на диуретици.
При резистентни случаи се препоръчва лечение с интратимпанални инжекции (в средното ухо през тъпанчевата мембрана) на кортизон или гентамицин.
По-специално, интратимпаничният гентамицин в намалени дози и повтарящ се във времето, ако е необходимо, осигурява контрол на вертигинозните кризи в 90% от случаите, без значителни странични ефекти.
В случай на чести и инвалидизиращи вертигинозни кризи, които не се контролират от лекарства и които могат сериозно да компрометират качеството на живот на пациента, може да се наложи да се прибегне до „аблативни“ лечения, които елиминират или намаляват функцията на болния лабиринт: лабиринтектомия (отстраняване на лабиринта), невректомия (секция на вестибуларния нерв), декомпресия на ендолимфатичен сак.
Прочетете още:
Доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV): причини, симптоми и лечение
Главоболие и виене на свят: може да е вестибуларна мигрена
Мигрена и главоболие от тензионен тип: как да различим между тях?
Първа помощ: разграничаване на причините за замаяност, познаване на свързаните патологии
Замайване на шийката на матката: Как да го успокоите със 7 упражнения
Пароксизмално позиционно световъртеж (BPPV), какво е това?
Първа помощ: причини и лечение на объркване