Дивертикули: какви са симптомите на дивертикулит и как да се лекува

Дивертикулите са екстроверсии на лигавицата и субмукозата, сравними с малки джобове, които могат да се образуват в храносмилателния тракт, но най-честата им локализация е на чревната стена на нивото на дебелото черво

Дивертикулоза, дивертикуларна болест и дивертикулит: какви са разликите?

Както вече споменахме, дивертикулите са екстроверсии на лигавицата и субмукозата (по този начин те всъщност са псевдодивертикули), сравними с малки изпъкнали джобове, които могат да се образуват на различни места в храносмилателния тракт, но най-често се развиват на нивото на чревната стена на дебелото черво.

По-специално, стената на дебелото черво се състои от четири слоя, които започват отвътре, са лигавица, субмукоза, мускулна тонака и серозна тонака.

Процесът на образуване на дивертикул възниква, когато двата най-вътрешни слоя на стената, т.е. лигавицата и субмукозата, си проправят път, в съседство с входните точки на малките кръвоносни съдове, които напояват самата стена, за да изпъкнат в коремната кухина.

Обикновено се прави разлика между:

  • дивертикулоза: присъства при по-малко от 10% от лицата под 40-годишна възраст и при повече от 50% от лицата над 60-годишна възраст, характеризира се с асимптоматично присъствие на дивертикули; в 80% от случаите те се откриват случайно по време на колоноскопия, ултразвук или друго абдоминално рентгеново изследване, извършено по друга причина. В западните популации те се намират главно в лявото дебело черво (>95% в сигмата), докато в азиатските популации те са по-чести в дясното дебело черво;
  • симптоматично неусложнено дивертикуларно заболяване: до 15% от страдащите от дивертикулоза могат да съобщят за симптоми като подуване на корема, коремна болка (особено в долната лява част на корема) и променена редовност на червата, които се наслагват върху тези на синдрома на раздразнените черва;
  • дивертикуларно заболяване с остър дивертикулит: до 5-10% от страдащите от дивертикулоза могат да развият инфекция/възпаление на дивертикулите, което води до симптоми като тежка и продължителна коремна болка, свързана със запек/диария, метеоризъм, гадене, намален апетит и придружена от висока температура. Може допълнително да се подраздели на неусложнен дивертикулит (ограничена инфекция/възпаление) и усложнен дивертикулит (свързан с абсцес, перитонит или кървене);
  • сегментен колит, свързан с дивертикулоза: малък процент от индивидите с дивертикулоза могат да развият локализиран възпалителен процес в лигавицата на дебелото черво между дивертикулите, с ендоскопски и хистологични характеристики, подобни на тези при хронично възпалително заболяване на червата.

Какви са причините за дивертикулите?

Дивертикулите на дебелото черво представляват доста широко разпространена анатомична промяна, чието образуване може да бъде благоприятствано от

  • генетично предразположение, както наскоро се появи в проучвания за съгласуване на близнаци и проучвания за асоцииране, които идентифицират определени генни варианти, свързани с дивертикуларно заболяване;
  • възраст, особено след 40-годишна възраст, тъй като с напредването на възрастта съединителната тъкан, която поддържа червата, става все по-отпусната;
  • мъжки пол;
  • лоши хранителни навици (напр. диета с ниско съдържание на фибри);
  • затлъстяване;
  • заседнал начин на живот;
  • прием на противовъзпалителни лекарства (като стероидни и нестероидни противовъзпалителни лекарства);
  • хроничен запек, който води до повишено вътрешно налягане върху стените на дебелото черво.

Какви изследвания трябва да се направят за диагностика?

Наличието на дивертикули може да се диагностицира чрез следните изследвания

  • традиционна колоноскопия;
  • компютърна томография на корема;
  • виртуална колоноскопия, която не е нищо повече от компютърна томография на корема с триизмерна реконструкция на дебелото черво; това позволява точно наблюдение на вътрешната чревна стена по неинвазивен начин, без въвеждане на ендоскопска сонда в червата;
  • двоен контраст непрозрачен разкол.

Какво да правим при дивертикулоза или неусложнена дивертикуларна болест?

При наличие на дивертикули, дори и при липса на симптоми, обикновено се препоръчва годишен гастроентерологичен преглед.

След диагностицирането на дивертикулоза или симптоматична неусложнена дивертикуларна болест, от пациента обикновено не се изисква да спазва определена диета, въпреки че обикновено се препоръчва увеличаване на приема на вода, зърнени храни, плодове и зеленчуци и евентуално също използване на меки фекални образувания вещества (напр. псилиум или макрогол), така че да се увеличи приемът на фибри (поне 30 грама на ден) и по този начин да се намали вътрешното налягане в дебелото черво (антиспастичните лекарства също са полезни за това), да се насърчи чревната подвижност и борбата запек.

Периодичните лечения, базирани на антибиотична или противовъзпалителна чревна терапия, или пробиотици могат да бъдат от известна полза за намаляване на чревните симптоми, но не и честотата на дивертикулит.

Как се лекува дивертикулит?

В случай на остър дивертикулит обаче може да се наложи хоспитализация: в повечето случаи обаче проблемът се разрешава без операция (запазено за случаи, при които се развиват усложнения или повтарящи се пристъпи на остър дивертикулит).

Гастроентерологът обикновено предлага на първо място диета, която поставя червата в покой, избягвайки растителни фибри за няколко дни, предпочитайки по-течна диета или във всеки случай такава, която комбинира въглехидрати и протеини преди всичко с правилната хидратация.

Тогава диетата обикновено се комбинира с антибиотична терапия.

Могат ли дивертикулите да бъдат предотвратени?

Правилният начин на живот може да помогне за намаляване на риска от образуване на дивертикул.

По-специално, препоръчително е да се предпочита диета, богата на фибри и с ниско съдържание на наситени мазнини, за да се противодейства на възможен запек и да се гарантира, че тялото има правилното количество вода (по време на хранене или веднага след това), за да се насърчи чревната перисталтика, т.е. движения, които предизвикват изхвърляне на изпражненията.

И накрая, полезно е да се спортува редовно, съобразено със здравословното състояние, защото мускулната тонка на дебелото черво също има полза.

Прочетете още:

Emergency Live Още повече...На живо: Изтеглете новото безплатно приложение на вашия вестник за IOS и Android

Оксиуриаза, какво причинява инфекция с оксиуриаза

Пептична язва, често причинена от Helicobacter Pylori

Пептична язва: Разликите между стомашна язва и язва на дванадесетопръстника

Черепната хирургия на Уелс „По -висока от очакваната“

Синдром на раздразнените черва (IBS): Доброкачествено състояние, което трябва да се държи под контрол

Улцерозен колит: има ли лек?

Колит и синдром на раздразненото черво: каква е разликата и как да ги различим?

Синдром на раздразненото черво: симптомите, с които може да се прояви

Хронично възпалително заболяване на червата: симптоми и лечение на болестта на Crohn и улцерозния колит

Може ли стресът да причини пептична язва?

Какви са разликите между дивертикулит и дивертикулоза?

Синдром на раздразнените черва (IBS): Доброкачествено състояние, което трябва да се държи под контрол

Гастроезофагеален рефлукс: причини, симптоми, тестове за диагностика и лечение

Неходжкинов лимфом: симптоми, диагностика и лечение на хетерогенна група тумори

Хеликобактер пилори: как да го разпознаем и лекуваме

Чревните бактерии на бебето могат да предскажат бъдещо затлъстяване

Sant'Orsola в Болоня (Италия) отваря нова медицинска граница с трансплантация на микробиота

Открита е микробиота, ролята на „портата“, която предпазва мозъка от чревно възпаление

Пептична язва, симптоми и диагноза

Източник:

Хуманитас

Може да харесате също и