Левкемия при деца със синдром на Даун: какво трябва да знаете
Децата със синдром на Даун са 20 пъти по-склонни да развият левкемия, отколкото техните връстници с нормален брой хромозоми
Левкемия, какво е това?
Левкемията е тумор, характеризиращ се с неопластична пролиферация на една от незрелите клетки, от които произлизат кръвните клетки и води до голям брой анормални бели кръвни телца.
Тези кръвни клетки не са напълно развити и се наричат бласти.
ЗДРАВЕ НА ДЕТЕТО: НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МЕДИЧИЛД, ПОСЕЩАВАЩИ КАТА НА АВАРИЙНОТО ЕКСПО
Симптомите на левкемия:
Най-честите симптоми са:
- Умората;
- Болка в крака;
- Хрипове;
- Поява на синини от лека травма или при липса на травма;
- Кървящи венци;
- бледност;
- Треска или нощно изпотяване;
- Чести инфекции;
- Загуба на тегло и апетит.
По-вероятно ли е децата със синдром на Даун да имат левкемия?
Децата със синдром на Даун са 20 пъти по-склонни да развият левкемия, отколкото техните връстници с нормален брой хромозоми.
Това обаче не е често явление. Само 1% от децата със синдром на Даун ще развият левкемия.
Деца със синдром на Даун, от кои форми на левкемия трябва да се страхуваме?
- Остра миелоидна левкемия (AML): това е най-честата форма при деца от 1 до 4 години;
- Остра мегакариобластна левкемия (AML): е рядък тип AML, който най-често засяга деца със синдром на Даун;
- Остра лимфобластна левкемия (ALL): това е най-често при деца от 2 до 6 години, но може да засегне всяка възрастова група;
- Преходно миелопролиферативно разстройство (TDM): характеризира се с неконтролирано размножаване на незрели клетки в костния мозък и кръвта. Преходното миелопролиферативно разстройство може да предвещава остра мегакариобластна левкемия (AML);
- Миелодиспластичен синдром (MDS): е група заболявания, които променят узряването на незрели клетки в костния мозък (частта на меките тъкани, съдържаща се в костите), който произвежда кръвни клетки. Миелодиспластичният синдром може да се развие в остра миелоидна левкемия (AML).
Преходно миелопролиферативно разстройство и левкемия при деца със синдром на Даун
Преходно миелопролиферативно разстройство се среща при 10-15% от бебетата със синдром на Даун.
Голям брой незрели клетки – бласти – се появяват в кръвообращението, наподобяващи мегакариоцити, клетките на костния мозък, които произвеждат тромбоцити, а броят на тромбоцитите в кръвта може да бъде нисък (плателопения).
Около една четвърт от бебетата с преходно миелопролиферативно разстройство не изпитват никакви други симптоми.
Останалите могат да имат увеличен черен дроб и далак с жълтеница и по-рядко перикарден или плеврален излив.
Не е необходимо лечение, тъй като взривите обикновено изчезват спонтанно в рамките на три месеца и другите симптоми също изчезват.
Сега знаем, че взривовете на TCD съдържат промяна (мутация) в гена GATA-1.
Знаем също, че още около 20% от бебетата със синдром на Даун, които нямат TCD, въпреки това имат клетки в кръвния си поток, които съдържат мутация на гена GATA-1.
Приблизително 20% от новородените със или без TCD, но с клетки в кръвта им, съдържащи мутация GATA1, изпитват остра мегакариобластна левкемия през първите 4 години от живота.
Диагностика и лечение:
Няма скринингови тестове за левкемия. Ако се подозира левкемия, трябва да се консултирате с лекар за подходящи изследвания.
Хематолозите и онколозите лекуват рак с химиотерапия.
Химиотерапевтичните лекарства помагат да се елиминират взривовете в тялото.
Децата със синдрома на Даун може да са по-чувствителни към страничните ефекти на химиотерапията.
Лекарят ще модулира химиотерапията, за да ограничи страничните ефекти, като същевременно получи най-добрите ползи.
Напредъкът в химиотерапията сега прави възможно излекуването на около 80% от децата със синдром на Даун, които имат левкемия.
Прочетете още:
Високи левкоцити в урината: кога да се притеснявате?
Синдром на Даун и COVID-19, изследване в Йейлския университет
Деца със синдром на Даун: признаци на ранно развитие на Алцхаймер в кръвта