Рефлекс на зеницата към светлина: механизъм и клинично значение
Зеничният рефлекс към светлина (наричан още фотомоторен рефлекс) е нервен рефлекс, който модулира диаметъра на зеницата в отговор на интензитета на светлината, достигаща до ретината
Това се дължи на два противоположни механизма
- увеличаване на светлинния стимул -> стесняване на зеницата (миоза), което позволява по-малко светлина да навлезе в ретината;
- намаляване на околната светлина -> разширяване на зеницата (мидриаза), което позволява повече директна светлина да навлезе в ретината.
Здравото око е в състояние бързо да превключи от миоза към мидриаза при преминаване от много ярка среда към тъмна и обратно, помислете например, когато шофирате кола посред бял ден и влизате или излизате от тъмен тунел.
Казано по-просто, такава система ни позволява да не бъдем заслепени при наличието на прекомерна околна светлина и в същото време да „уловим“ малкото светлина, налична в тъмна среда, което ни позволява най-доброто възможно качество на нощно виждане.
Физиологичен механизъм на зеничния рефлекс
- Оптичният нерв представлява аферентния път на зеничния рефлекс: той възприема входящата светлина.
- Окуломоторният нерв представлява еферентния път: той контролира мускулите на зеницата.
В детайли зеничният рефлексен път включва четири последователни неврона:
- Ганглийните клетки на ретината, които транспортират информация от фоторецепторите до зрителния нерв. Това достига до претекталното ядро в горния среден мозък.
- Оттук втори неврон достига до ядрото на Edinger-Westphal.
- От ядрото на Edinger-Westphal трети неврон образува ипси- и контралатералните окуломоторни нерви, които достигат до цилиарните ганглии.
- Накрая, четвъртият неврон образува късия цилиарен нерв, който инервира мускула свиващ зеницата.
Клинично значение на зеничния рефлекс
В допълнение към регулирането на количеството светлина, навлизащо в окото, зеничният рефлекс към светлина осигурява полезен диагностичен инструмент.
Позволява на лекар или офталмолог да оцени целостта на сетивните и двигателните функции на окото.
При нормални условия зениците на двете очи реагират еднакво на светлинен стимул, независимо кое око се стимулира.
Светлината, навлизаща в едното око, предизвиква свиване както на зеницата на същото око (директна реакция), така и на тази на нестимулираното око (консенсуална реакция). Сравнението на тези два отговора в двете очи е полезно за локализиране на лезия.
Например:
- директен отговор в дясната зеница без консенсусен отговор в лявата показва възможен проблем в двигателната връзка с лявата зеница (в резултат на увреждане на окуломоторния нерв или ядрото Edinger-Westphalnel на мозъчния ствол);
- липсата на отговор на светлинна стимулация на дясното око, ако и двете очи реагират нормално, когато лявото се стимулира, показва увреждане на сензорния аферентен път от дясното око (ретината или десния зрителен нерв).
Обикновено и двете зеници трябва да се свият, когато светлината е насочена само към едното око.
Липсата или аномалия на зеничния рефлекс може да се дължи – в допълнение към увреждане на зрителния нерв или окуломоторния нерв – на смърт на мозъчния ствол или лекарства, които потискат централната нервна система, като барбитурати.
Прочетете още:
Хидратация: Също така от съществено значение за очите
Какво е аберометрия? Откриване на аберациите на окото
Червени очи: какви могат да бъдат причините за хиперемия на конюнктивата?
Ectopia Lentis: Когато лещата на окото се измества
Халазион: какво представлява и как да се лекува това възпаление на клепача
Състояние на пациента: Как да оценим рефлексите
Контузии и разкъсвания на окото и клепачите: диагностика и лечение