Склерозиращ холангит: симптоми, диагноза и лечение
Склерозиращият холангит засяга мъжете по-често и е заболяване с неизвестна причина, при което жлъчните пътища (каналите, които пренасят жлъчката от черния дроб) се възпаляват и следователно намаляват в калибър
Това намаляване причинява натрупване на жлъчка в черния дроб, което уврежда чернодробните клетки.
Както казахме, причината за склерозиращия холангит е неизвестна, но изглежда, че генетичните и имунологичните фактори играят важна роля в генезиса на това заболяване.
Заболяването може да възникне във връзка с други заболявания, като възпаление на червата (особено улцерозен колит).
Диагностика на склерозиращ холангит
Често заболяването се проявява без симптоми и се забелязва само чрез променени лабораторни изследвания, особено на алкалната фосфатаза.
Обикновено се проявява на възраст между 30 и 50 години и е свързано с умора, сърбеж и жълтеница.
Може да се характеризира с фебрилни епизоди с интензивни студени тръпки, дължащи се на инфекция на жлъчните пътища.
Диагнозата склерозиращ холангит се поставя чрез холангиография, рентгеново изследване, включващо инжектиране на контрастно вещество в жлъчните пътища.
Изследването се извършва чрез ендоскопска техника, наречена ERCP (ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография).
Това изследване, макар и да носи известни рискове, все пак е основното изследване за поставяне на диагнозата.
Протичането на заболяването не е предвидимо, но обикновено прогресира бавно.
Пациентът може да бъде засегнат от заболяването в продължение на години, преди да се появят симптоми, които могат да останат стабилни, да са непостоянни или да прогресират постепенно.
Чернодробна недостатъчност може да настъпи след 7-15 години.
Приблизително 10% от пациентите, страдащи от това заболяване, могат да развият рак на жлъчните пътища, наречен холангиокарцином.
Лечение на склерозиращ холангит
Няма специфична терапия за склерозиращ холангит.
Симптомите на склерозиращия холангит се борят с лекарства за контролиране на сърбежа, антибиотици срещу инфекции и мастноразтворими витамини (A, D, E и K), които допълват тези, които не се абсорбират поради дефицит на абсорбция.
В някои случаи могат да се използват ендоскопски, радиологични или хирургични техники за отстраняване на блокажи в жлъчните пътища и подобряване на жлъчния поток.
В случаите, когато се установи чернодробна недостатъчност, има индикация за трансплантация.
Преживяемостта след трансплантация е много висока, т.е. около 80%.
Прочетете още:
Опасностите от сурова или недопечена риба: описториаза
За първи път: успешна операция с ендоскоп с еднократна употреба при имунодепресирано дете
Болестта на Крон: какво представлява и как да се лекува
Черепната хирургия на Уелс „По -висока от очакваната“
Колит и синдром на раздразненото черво: каква е разликата и как да ги различим?
Синдром на раздразненото черво: симптомите, с които може да се прояви
Болест на Крон или Синдром на раздразнените черва?
САЩ: FDA одобрява Skyrizi за лечение на болестта на Crohn
Болест на Crohn: какво представлява, отключващи фактори, симптоми, лечение и диета