Разлика между механична вентилация и кислородна терапия

Кислородната терапия (наричана още „кислородна добавъчна терапия“) в медицината се отнася до прилагането на кислород на пациента за терапевтични цели, като част от терапия, прилагана в случаи както на хронична, така и на остра дихателна недостатъчност

Кислородната терапия и механичната вентилация, начините на подаване на кислород са различни и включват:

  • маски за лице: покриват носа и устата; те се закрепват зад ушите с помощта на еластична лента и получават кислород от малка тръба, закачена в специална зона в предната част на маската, която свързва маската с кислородния резервоар или саморазширяващ се балон (Ambu)
  • назална канюла (очила): отлична за домашна кислородна терапия при ниски потоци, състои се от две малки тръбички, които се вкарват в носа и се закрепват, като се прекарват зад ушите и под брадичката, където се свързват с канюла, която на свой ред е свързан с източника на кислород;
  • O2 сонда или назална сонда: работи по подобен начин на назалната канюла, но с една тръба, която обаче трябва да достига дълбоко в назофаринкса;
  • транстрахеална кислородна терапия: изисква трахеотомия, т.е. хирургически разрез на шия и трахея, така че малка тръба да може да се вкара директно в трахеята, така че кислородът да може да достигне до нея; използва се само в болници, необходимо е поради наличието на пречка за преминаването на въздух
  • инкубатор/кислородна палатка: и двете осигуряват богата на кислород вътрешна среда и са много полезни, когато пациентът е бебе;
  • хипербарна камера: това е затворено пространство, вътре в което е възможно да се диша 100% чист кислород, при по-високо от нормалното налягане; полезен в случаи на газова емболия, напр. от декомпресионен синдром;
  • механичен вентилатор с непрекъснато положително налягане: позволява „механична вентилация“ (наричана още „изкуствена вентилация“), т.е. подпомагане на дишането за пациенти, които са частично или напълно неспособни да дишат спонтанно. Механичният вентилатор работи, като „имитира“ действието на дихателните мускули, които позволяват дихателни актове; това е животоспасяващо устройство, широко използвано в интензивните отделения за пациенти в критично състояние.
  • Механичната вентилация (наричана още изкуствена или асистирана вентилация) се отнася до подпомагане на дишането на хора, които са частично или напълно неспособни да дишат спонтанно; механичната вентилация допълва или напълно замества дейността на инспираторните мускули, като осигурява необходимата енергия за осигуряване на адекватен обем газ в белите дробове.

Следователно механичната вентилация е система, чрез която може да се провежда кислородна терапия.

Прочетете още:

Emergency Live Още повече...На живо: Изтеглете новото безплатно приложение на вашия вестник за IOS и Android

Кислородно-озонова терапия: за кои патологии е показана?

Хипербарен кислород в процеса на заздравяване на рани

Венозна тромбоза: от симптоми до нови лекарства

Доболничен интравенозен достъп и течна реанимация при тежък сепсис: Кохортно проучване за наблюдение

Какво е интравенозна канюла (IV)? 15-те стъпки от процедурата

Назална канюла за кислородна терапия: какво представлява, как се прави, кога да се използва

Назална сонда за кислородна терапия: какво представлява, как се прави, кога да се използва

Източник:

Медицина онлайн

Може да харесате също и