Ректосигмоидоскопия и колоноскопия: какво представляват и кога се извършват

Ректосигмоидоскопията е диагностична техника, чрез която човек може да погледне ректума и сигмата (оттук и терминът ректосигмоидоскопия), за да види дали има някаква лезия, причиняваща дискомфорт на пациента

Какво е колоноскопия

Колоноскопията е инструментална техника, която освен че изследва ректума и сигмата, изследва и останалите сегменти на дебелото черво.

За тотална колоноскопия (панколоноскопия) говорим, когато се изследват всички отдели на дебелото черво от ануса до илео-цекалната клапа.

И при двете инструментални изследвания се използва ендоскоп, т.е. гъвкава тръба с диаметър около пръст с ярка светлина в края, която се прекарва през аналния канал в дебелото черво.

Защо и кога се използват ректосигмоидоскопия и колоноскопия

Ректосигмоидоскопията и колоноскопията са изследвания, които се извършват, когато пациентът има оплаквания или симптоми като:

  • персистираща диария със или без отделяне на кръв от ректума (ректоррагия)
  • отделяне на слуз с изпражненията (мукорея);
  • болка в корема;
  • промяна в навиците на червата;
  • хронична анемия без очевидна патология в горния храносмилателен тракт.

При млади пациенти (възраст ) с грипоподобни симптоми и/или със случайни епизоди на ректално кървене, по преценка на лекаря, ендоскопското изследване може също да обхване само ректума и сигмата, ако наличието на хемороиди е идентифицирано като източник на кървене и ако няма други лезии в изследваните участъци.

От друга страна, става важно да се извърши тотална колоноскопия, ако се открие възпаление в ректума и сигмата (напр. улцерозен ректохолит), ако има полип в първите изследвани пътища, ако пациентът е на възраст >40-45 години и има ректално кървене, ако има фамилна анамнеза за полипоза или рак на червата.

Въпреки това, добрият гастроентеролог ендоскопист, ако пациентът има достатъчно чисти черва за адекватна подготовка, винаги трябва да се опитва да достигне илео-цекалната клапа.

Когато не е полезно да се направи ректосигмоидоскопия и колоноскопия

Ендоскопията със сигурност не може да разреши никакви функционални или психосоматични разстройства, за които пациентът е бил посъветван да направи изследването.

Всъщност диагнозата на такива разстройства, обозначена от клинициста като „функционални симптоми“ или „симптоми на раздразнените черва“ („колит нервоза“) е диагноза на изключване (липса на патология в цялото изследвано дебело черво).

Ясно е обаче, че липсата на лезии при инструментално изследване често намалява тревожността на пациента с облекчаване или изчезване на неговите симптоми.

Какво трябва да знам за ректосигмоидоскопията?

Подготовката за ректосигмоидоскопия или колоноскопия е решаваща за успеха на изследването и затова е от съществено значение то да бъде извършено правилно.

За ясен изглед дебелото черво трябва да е напълно освободено от фекалии.

Поради това е необходимо да се вземе слабителен разтвор в деня преди изследването или във всеки случай не по-малко от 6 часа преди изследването.

Предната вечер може да се вземе лека вечеря (супа, бульон).

Обикновено ендоскопското изследване на дебелото черво е неприятно и понякога малко болезнено.

Понякога болката може да не е поносима (обикновено това се причинява от анатомичната конформация на червата или белези от предишна операция на корема, или наличието на големи ингвинални хернии; в този случай може да се приложи лекарство, за да се понесе по-добре прегледът и свързаните процедури.

Какви са рисковете от тези инструментални изследвания?

Когато се използва за диагностични цели от специално обучени и опитни лекари, инструменталното изследване на дебелото черво е безопасно и свързано с много малко рискове.

От друга страна, те се увеличават при оперативна ендоскопия, като например при отстраняване на полип (полипектомия).

Другият проблем се отнася до потенциалната трансмисивност на инфекциите, по-специално вирусите на хепатит B, C, D и СПИН.

Възможността за предаване на инфекции чрез ендоскопския инструмент е интуитивна: инструментът всъщност влиза в контакт с лигавиците и аксесоарите и целостта на мукозната бариера може да бъде нарушена, особено по време на оперативни маневри.

Тази възможност е тясно свързана с неправилно почистване и дезинфекция.

Всъщност, докато не се появят нови доказателства, въпреки че е възможно, предаването на тези вируси при ендоскопия е рядко и остава свързано с неспазване и непълно спазване на стандартите за почистване и дезинфекция на инструментите.

Всъщност насоките за почистване и дезинфекция вече са дефинирани на международно ниво, гарантират стандарт на обеззаразяване с елиминиране на вируси, бактерии, гъбички и следователно почти нулев риск от заразяване.

Преди изследването трябва да извършите предписаната ви подготовка, така че червата ви да са идеално чисти, за да позволи на оператора оптимален изглед.

Ако това не е така, прегледът може да отнеме повече време, да не е диагностичен или да е непълен, оттук и рискът от повторен преглед след по-внимателна подготовка.

Също така е важно да донесете всички предишни радиологични изследвания или доклади от колоноскопия на лекаря, преди той/тя да извърши изследването.

Всеки пациент участва в изследването с различен психо-емоционален състав и затова дори едно и също изследване предизвиква у него различни реакции.

Как се изпълнява

Пациентът се поставя на кушетка от лявата страна.

След проучване на аналния канал с пръста на оператора, инструментът се въвежда в ректалната ампула и се продължава възможно най-навътре до края на дебелото черво.

Шансовете за успех зависят от чистотата, конформацията на червата и съдействието на пациента.

Ще се инжектира въздух, за да се разтегнат стените на червата и да има по-добра видимост, което може да причини известен дискомфорт.

Всъщност човек може да почувства усещане за „източване“ или „подут корем“ или да се оплаче от болка с коремни спазми.

Важно е да информирате присъстващия персонал за вашите оплаквания, които ще реагират по съответния начин.

Изследването може да продължи от няколко минути (ако се изследват само ректума и сигмата) до 15-30 минути, ако се прави тотална колоноскопия.

Като цяло процентът на усложненията по време на диагностична ендоскопия е по-малък от 4 на хиляда.

Ясно е, че пациентите с придружаващи заболявания като сърдечно-съдови, белодробни, бъбречни, тежки чернодробни, неврологични и метаболитни заболявания, както и напреднала възраст са с по-висок риск от усложнения.

По време на прегледа е възможно да се натъкнете на чревни полипи.

Това са издатини (израстъци) на лигавицата на чревната стена, обърнати към лумена, които имат тенденция да увеличават обема си (от няколко mm до няколко cm) с течение на времето.

Те също могат да доведат до определени усложнения като кървене, чревна непроходимост, но преди всичко в някои случаи могат да се развият в злокачествени тумори.

Поради това е разумно, когато се открие полип по време на колоноскопия, той да се отстрани, да се анализира под микроскоп (хистологично изследване) и да се планира периодично наблюдение.

Ето защо е необходимо отстраняване на полипи (полипектомия); това може да се направи по време на ректосигмоидоскопия или колоноскопия

Всички пациенти с полипи, които не са носители на сърдечен пейсмейкър и които имат нормална коагулация на кръвта, могат да бъдат подложени на полипектомия.

В тази връзка, тъй като полипи се наблюдават сравнително често по време на ендоскопско изследване, препоръчително е пациенти над 45-годишна възраст или пациенти, за които е известно, че имат полипоза (лична или фамилна), да направят лабораторни изследвания няколко дни преди изследването, за да се оцени тяхната коагулация статус (кръвна картина, фибриноген, тромбоцити, протромбиново време, частично тромбопластиново време).

По този начин, ако по време на ендоскопското изследване се забележи полип и има възможност за такъв, той ще бъде незабавно отстранен, за да не се налага пациентът да се подлага на повторна ендоскопия.

Опасна ли е полипектомията?

Не, това не е опасна процедура; отстраняването на полипи е безболезнено.

Трябва обаче да се има предвид, че това е истинска хирургична процедура и като такава носи рискове.

В тази връзка пациентът ще бъде помолен да подпише лист, така нареченото „информирано съгласие“, т.е. изявление, в което той или тя се съгласява лекарят да извърши оперативната процедура.

Това съгласие не освобождава лекаря от професионалните му отговорности.

Усложнения са възможни в около 1% от случаите.

Такива усложнения са:

  • кръвоизлив, който обикновено изчезва от само себе си, но все пак изисква хоспитализация за наблюдение, въпреки че рядко е необходима операция;
  • перфорация на червата, която винаги изисква коригираща операция.

Какво трябва да направи пациентът след ендоскопското изследване

В края на изследването, след няколко минути почивка, пациентът трябва да се прибере у дома.

Докладът от ендоскопията ще му бъде даден незабавно, докато за резултатите от евентуални биопсии (хистологично изследване) ще трябва да изчака 5 до 10 дни.

В случай на полипектомия пациентът остава под наблюдение от 30 до 60 минути и по преценка на лекаря може евентуално да бъде поканен за кратка хоспитализация при съмнение за усложнение.

Ако той или тя е получил седативно лекарство, важно е да има придружител, който да го откара до вкъщи, тъй като седацията уврежда рефлексите и преценката.

През останалата част от деня няма да можете да шофирате, да работите с машини или да вземате важни решения.

Препоръчително е да останете в покой през целия ден.

Седацията обикновено се отнася до индуцирано от лекарства намаляване на нивото на съзнание, за да се улесни приемливостта на ендоскопското изследване.

Най-често използваните лекарства са бензодиазепините, които предизвикват релаксация и сътрудничество от страна на пациента, а в някои случаи дори състояние на амнезия.

Прочетете също

Emergency Live Още повече...На живо: Изтеглете новото безплатно приложение на вашия вестник за IOS и Android

Какво е иглена биопсия на гърдата?

Костна сцинтиграфия: как се извършва

Фюжън биопсия на простатата: Как се извършва изследването

CT (Компютърна аксиална томография): За какво се използва

Какво е ЕКГ и кога да се направи електрокардиограма

Позитронно-емисионна томография (PET): какво представлява, как работи и за какво се използва

Еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT): какво представлява и кога да се извърши

Инструментални изследвания: Какво представлява цветната доплер ехокардиограма?

Коронарография, какво е това изследване?

CT, MRI и PET сканиране: за какво са те?

ЯМР, магнитен резонанс на сърцето: какво е това и защо е важно?

Уретроцистоскопия: какво представлява и как се извършва трансуретралната цистоскопия

Какво представлява ехоколордоплер на супрааортните стволове (каротиди)?

Хирургия: невронавигация и мониторинг на мозъчната функция

Роботизирана хирургия: ползи и рискове

Рефрактивна хирургия: за какво е, как се извършва и какво да правим?

Миокардна сцинтиграфия, изследването, което описва здравето на коронарните артерии и миокарда

източник

Pagine Mediche

Може да харесате също и