Разлика между кататония, каталепсия и катаплексия

Кататонията е психопатологичен синдром с дисоциативна основа, при който действията на субекта се откъсват почти напълно от рационалните и афективни мотивации, оставайки заключени в автоматични, твърди, стереотипни нагласи, които са устойчиви на външно действие

Кататоничните хора обикновено остават неподвижни в статутни нагласи, мълчаливи и сякаш погълнати от себе си, със затворени очи, със „странни“ и непоследователни изражения на лицето или сковани.

Кататония, кататоничният пациент има:

  • загуба на двигателна инициатива;
  • нечувствителност към външни стимули;
  • повишен мускулен тонус в покой;
  • нагласи, които са уморителни да се поддържат с течение на времето, оставайки в статични „подобни на статуя“ пози за дълго време;
  • екопраксия: автоматично имитиране на действия, за които се вижда, че се извършват;
  • ехолалия: ехичното повторение на последните чути думи, изречени от другите;
  • гъвкавост на восъка: възможността да се принуди субектът да заема дори неудобни физически позиции за определен период от време, сякаш са восъчни статуи;
  • автоматично подчинение на дори безсмислени, абсурдни и/или унизителни команди (напр. кататоник може да изпие собствената си урина, ако бъде помолен за това);
  • хипокинезия: изразено намаляване на движенията;
  • акинезия: тотално блокиране на движенията;
  • ступор: липса на критична когнитивна функция, комбинирана с ниво на съзнание, което води до частична или пълна неспособност на пациента да реагира на основни стимули, като болка;
  • маниеризъм: използване на хиперболична, претоварена и неестествена мимика на лицето и тялото;
  • мутацизъм: затруднение от страна на страдащия при произнасяне на лабиални съгласни;
  • непрекъснато повторение на изречения („счупен рекорд“).

Те реагират антагонистично (негативизъм) на поведението на околните, напр. като отказват храна, само за да ядат спонтанно, когато се видят сами, или като упорито се съпротивляват на движенията на тялото.

Дори стимулите на органичните функции се противопоставят активно: болните не ядат, въпреки че са гладни; насилствено задържат изпражненията и урината и т.н.

В хода на кататонията може да се прояви и склонност към пасивност, достигаща до каталепсия.

Каталепсията е състояние, характеризиращо се с психомоторни нарушения като:

  • ригидност на тялото, особено на крайниците (ръцете и краката);
  • намалена чувствителност към болка;
  • восъчна гъвкавост.

Каталепсия (или „каталепсия“) обикновено се среща при кататония, при пациенти с шизофрения и с маниакално-депресивна невроза.

Каталепсията се наблюдава и в картината на симптомите на болестта на Паркинсон, епилепсията и някои нарушения на съня, като „синдрома на Gélineau“, при който каталепсията се свързва с нарколепсия.

Може да се появи и при напълно здрави пациенти като отговор на екстремен травматичен шок.

Следователно може да се счита за един от многото симптоми на кататония, но може да се появи и при пациенти, които НЕ са кататонични: кататоник има каталепсия, но някой, който има каталепсия, не е непременно кататоничен.

Катаплексия

Катаплексията е обикновено временно разстройство, което причинява загуба на мускулен тонус, обикновено предизвикана от силни емоции като плач, смях, радост и т.н. и тяхната памет или се появява произволно през деня.

То може да засегне напълно здрави хора, които никога през живота си не са имали гърч.

Катаплексията може да причини лека и временна слабост на субекта с недостатъчност на крайниците, която обикновено продължава няколко секунди, но може също да причини пълна мускулна атония, която може да продължи до 30 минути или повече и да създаде илюзията, че пациентът дори е починал.

По време на катаплектичния епизод пациентът остава в пълно съзнание за това, което се случва.

Причините за това разстройство са неизвестни, въпреки че се смята, че е причинено от дисфункция на функциите сън-будност: всъщност, когато се появи това разстройство, тялото сякаш спи, докато умът е в будно състояние.

Катаплексията има по-кратка продължителност от каталепсията и изключително по-кратка от кататонията.

Противно на това, което обикновено се случва при кататония и каталепсия, пациентът с катаплексия – в края на пристъпа – съобщава, че е останал нащрек през цялата продължителност на кризата и се връща към пълния двигателен капацитет средно по-бързо.

Въпреки че причините за което и да е от трите състояния не са точно известни, обикновено каталепсията е резултат от много по-травматичен емоционален шок, докато катаплексията е резултат от по-лека емоция.

Катаплексията може да се появи при здрави хора, докато кататонията и каталепсията за предпочитане се появяват като прояви на психиатричен или неврологично заболяване.

Прочетете още:

Emergency Live Още повече...На живо: Изтеглете новото безплатно приложение на вашия вестник за IOS и Android

Състояние на минимално съзнание: еволюция, пробуждане, рехабилитация

GCS резултат: какво означава това?

Скала за кома на Глазгоу (GCS): Как се оценява резултатът?

Педиатрия, какво е PANDAS? Причини, характеристики, диагностика и лечение

Управление на болката при педиатричен пациент: Как да подходим към ранените или болките деца?

Перикардит при деца: особености и разлики от този при възрастни

Сърдечен арест в болницата: механичните устройства за компресия на гръдния кош могат да подобрят изхода на пациента

Стрес и дистрес по време на бременност: Как да защитим майката и детето

Хронична болка и психотерапия: моделът ACT е най-ефективен

Хайнц Прехтл: Концепцията за оптималност и петте състояния на съзнанието на бебето

Източник:

Медицина онлайн

Може да харесате също и